В поезията на Осип Манделщам интериор бръснар стол се появява няколко пъти. Припомнете си най-малко поезия Манделщам през 1931:
Тъй като, ако в основата на косата с шампоан
Измих си косата стилист Франсоа -
и параграф от "Египет марка" [1], където Манделщам сложи двойно му Parnok на място, където толкова естествено да се получи колега - огледало, отчуждени от принудени дълго и на заинтересованите страни контрол подобие на клиента Нарцис - и където се споменава за кръв длъжен да удвои бръснар професия: brilschika и Rudometov (като Гогол, Иван Yakovlevich ", знакът го изобразява един джентълмен с насапуниса бузата и надпис:" и кръвта се открива ","):
А бръснар, държейки нависоко Parnok пирамидална Fiol с piksafonom, тя налива директно на върха на главата си плешив в Скрябин концерти, студено кафяво слуз, точно на върха на главата lyapa леден свят, и, усещайки своята корона върху лед петно, Parnok анимирани. Концерт замръзване прегази кожата му и сухо - Майко, смили се за сина си - изкачи под яката.
# 9 - Не горещо? - бръснар го попитах и го събори зад главата на лейка с гореща вода, но той просто сгафил очи и отиде по-дълбоко в мраморен блок мивка.
# 9; под турско кърпа и заешка кръв затопля веднага.
Цитат от "Дневникът на един луд", който обръсна главата си ( "въпреки факта, че извиках аз с цялото си може да се окаже нежеланието на монарха"), припомня, че седи на един стол става кралски miropomazannikom. Също така в този пасаж, той отбелязва, че в Бръснарницата гнезда обещанието за музика и театър, на празника на изкуствата, на - мисля, че не неуместно chaplinovskogo двойно антипод на великия диктатор бръснене посетител в рамките на "Унгарски танц" от Брамс, или стихотворение ценен Манделщам [2] Алексей Лозина-Lozinski "коса":
В бръснарницата има силен екзотичен.
Кукли, къдрици, прах, огледала;
На вратата на момчето с лице idiotika;
Историята епруветки на мраморната маса.
На бузите насапуниса посетителски
Пена, просто великолепен жабо.
Razor бръсне ужасно тясно сътрудничество с бухал
Обеднял pshyut Ще стар Bi-Ба-Бо.
Хванах аромата навсякъде -
И духовете и мехлеми и руж,
Будоар, фалшив, по дяволите,
Как надут и мръсна игра.
Как усърдно спазва приличие
За мъртвите кукли или да pshyutu!
И, като камък, аз гледам на външен вид,
Самозалепваща смърт и празнота.
О, аз съм уплашен, аз не виждам нали, безчувствен,
Тук веднъж - бял Пиеро,
Умиращият мъж роза изкуствен
За зле-vaudevillian Добре дошли? [3]
Във връзка с първия цитат на животворна Барбър бележка, че това е един вид френска традиция "poetizatsii" бръснар върху името на говорител, етноним които Манделщам настоя [4] (вместо просто духаше kuaferskaya франкофон [5]) може да каже по друго дело [ 6], когато става въпрос за власт и нейната доброта двусмислен - месец май 1935 г. в една поема за [7] срязване деца "номер едно машина":
Друга комета ни ochumila,
И пиша zvezdonosno и опашка
Обяснителна лилаво мастило.
Тук, очевидно, че съдържа препратка към "детски" roundels Тристан Corbière "Petit Морт изливат Rire" ( "Смърт на подигравки") с нейната опръстенени стих "Va Vite Леже peigneur де cometes!" (Forward, пъргави raschesyvatel комети!), Beat етимологията на думата "комета", които да го свързват с гръцката косата на символ.
Известни сега [8] низ от Манделщам "Ариосто":
Мощност отблъскваща като ръцете бръснар -
включително сред неговите литературни източници, наред с други [9], и френски език - превод линия на Бенедикт Livshits на "Oraison дю Соар" Артур Рембо [10] - "Je отношение Асис, тел qu'un Ейндж AUX мрежа d'ООН Барбие" ( може би това е стимул за оферта е проблем на превода трудно място, което Б. Livshits решен по различни начини - "прекрасен херувим с ръце бръснар" и "като ангел в ръцете на бръснарницата").
Може да се каже, че от Манделщам в сравнение с всеки читател мъжко без проблем да дойде, като се започне от задължителна рутинен опит, но този опит отдавна е обезсмъртен литературен прецедент - от някой, Манделщам, наречена "най-добрите и най-здравите на всички ни четене "(" шумът на времето "), - в историята на Марк Твен" The фризьорски салони:
Тогава той започна да ме обръсне, бутане пръстите ми в лицето му, за да се простират на кожата, като се обърна и усукване главата ми в една посока, после в друга, и през цялото време да плюе забавно. Докато работи по неравни части от лицето ми, аз не страдам, но когато той започна да се изстърже, да се изгребе и издърпайте брадичката ми, сълзите дойдоха в очите ми. След това той се обърна носа ми в дръжката, за да се обръсне пъргав ъглите на горната устна, и поради това бих могъл да направя осезаемо, че сред неговите задължения включват почистване магазин газена лампа. Преди, аз често няма нищо общо, си задайте въпроса: кой направи - калфа или майстор на себе си?
Първата мисъл на дългогодишния състава на прясно изпечен главен болшевишки култура след това живее в Америка, писател и драматург Осип Димов:
Това беше в дните на първата руска революция. Тогава интелигенция Санкт Петербург ще известния поет Вячеслав Иванов. <.> Тази вечер е новост: Луначарски, който се беше върнал от чужбина, се чете ръкописа на четиригодишния му акт драма "Бръснарят на царя." Луначарски е добре познат в литературни и социални кръгове и топло посрещнат. Много от тях, разбира се, е бил известен за екстремни възгледите си, но в онези дни това не е грях. Чувал съм за него, тъй като талантлив, образован и начетен човек, но че той е написал драма, аз не знам. Добре си спомням играта му. Това беше отровна сатира на самодържавието. Надхвърляне на определена страна (самата подразбира България) царува неограничен владетел. Този господар бръсне всяка сутрин Tsirulnik. Си върши работата, тихо хитър бръснар отнема власт над краля. Той клюки, доноси, съвети назначава и освобождава министри. Всяка сутрин той е с бръснач и канал политически новини. Кинг, без да го знаят, се превръща в играчка на своето бръснар. Всъщност, не е цар управлява страната и нейната Tsirulnik. И след като бръснарят, докато бръснене срязване гърлото Кинг. Самодържец пада на пода, и бръснаря, кракът му стъпване върху тялото си, пита:
# 9 - Кой сега е царят?
Пиесата, спомням си, като цяло харесва, но специално художествени достойнства не беше по-различно. Разбира се, че не е играло на сцената: нямаше какво да мисля и да го представи на цензурата.
# 9; както е сега, виждам Луначарски - до момента министър на народната просвета - и Александър Блок, който стои в ъгъла и да поговорим за тази игра. Блокиране на апартамента си безизразен глас каза нещо на Луначарски, който слушаше внимателно.
# 9; Отне години и години. Десетилетие е преминал. И сега, за съжаление, аз прочетох за това как "непокорните роби" от атакува нашата красива имение на поета, наследник на Пушкин, изгорени и скъса ръкопис си. <.> Кой вдигна тъмните, слепи сили на блока, на тихо и прекрасно слуга на музите? Не е ли необуздан груб старт, който насърчава, внимателно, а може би провокирано от феномен, наречен "болшевизъм"? King Не бръснар Tsirulnik, стъпил на гърлото си и каза на висок глас:
# 9 - сега съм на царя!
<.> Спомням си пиеса Луначарски "бръснар цар", а сега с горчив сърце, аз мисля, че е нещо пророческо в нея беше: бръснар, Tsirulnik, фризьорски салон в действителност стане диктатор.
# 9 - Аз съм цар! - казва той, natachivaya бръснач. Бах! Не пиша това драматург за болшевишката Луначарски Луначарски?
# 9 - Аз съм цар! - трескаво Lunacharskii викове и заточване бръснач в култура [20].
По време на бръснене умира жесток цар Kryuel (която възнамерява да се ожени за дъщеря му, отнасящи се до прецедента на праведния Лот) каза бръснарят:
Къде е силата - има престъпления от удоволствие.
Аз съм бог на земята, нали нали, Аристид?
След бърза гърлото Аристид "движение бръснач срязване King" и последната глава пада, последвано от крайно монолог:
Бог на земята, и, господар на силните!
Аз съм бог на бог, съдбата на съдбата, аз - мощност
Над силата! О, възторг минути.
Минута удоволствие! аз унищожени
Тази гордост! Ако бръснар
Аз бях с Господ на небето, или
Луцифер в ада - едни и същи
Щях да направя, кълна се! В крайна сметка, те учили
Какво се наслаждава не по-висша инстанция -
И аз ти повярвах!
(Това се превръща в горд поза, стъпвайки върху Kryuelya гърдите, простре ръката си, пръстите му се виеха.)
Силата на властта! [25]
Конна бръснач английски
Адмирал остъргват бузата.
Чаши за бира започнаха да живеят в Сидни I
Подобно на един ангел в ръцете на бръснар;
Podchreve Първостепенната и тръби експандиране,
Аз гледам на облака от платната и дворове.
Както гълъби изпражненията за мен
Dreams последно спускане, затопляне на душата;
И сърцето е тъжно, понякога ги прогонва,
След това в беловината е като много други.
Така че, след като е пил чаши четиридесет или тридесет и пет
И всичките ми мечти да дъвчат и се ядете,
Аз се съсредоточи, за да изплати дълга си;
И нежна, като бог, богът на кедър и исоп
Аз съм в небето пише - какво благодат! -
С разрешение на големия хелиотропът.
2) спомени N. Манделщам. New York, 1970. 255 стр.
3) Лозина-Lozinskii A. Trottuar. Поезия. Pg. 1916 16 стр.
6) ср. в писмена малко преди "деца Прически" Манделщам "строфи" Изображение "на градинар и палач", може би, датираща gyuismansovskomu на бръснар (Timenchik Р. текст в текста на Acmeists // Влезте Системи изследвания. на XIV. Тарту. 1981 г., стр 70 ).
10) OE Манделщам Стихотворения. Проза. С. 789.
. 12) Виж, например, преглед на неговото 1923 Манделщам превод на Жул Romains: "Знам, че" световната литература ", поръчано превода от нещата, някои много голям поет, аз не помня точно сега - на кого. Има отчети на много компетентни хора, че този превод е брилянтен "(книжовно наследство. 82. Т. М. 1970. S. 309). Чрез Lunacharsky за задвижване Манделщам говори след конфликт с Chekist Jacob Bliumkin (F. Дзержински означения. В случай на убийството на германския посланик граф Mirbach // Червената книга на ЧК. 2nd Ed. Рафинирано. М., 1989 Т. 1. С. 257 ).
21) VN Foinitsky AV Луначарски и царската цензура // руска литература. Брой 4. 1975 рр 146.
23) М. Горки Непубликувани кореспонденция. М., 1974 С. 13.
24) "Това е в пиесата каза, разбира се, това, което е най-важно за мен: опит, от една страна, да се анализира какво монархически силата на която социалните противоречия тя расте, а, от друга страна, се покаже естествената си трансформация в жестоки стремежът, директно се превръща в един вид глупост "(литература наследство. Т. 1971. 80. М. S. 230).
25) А. Lunacharsky кралски фризьора. Play. 2nd Ed. Pg. 1918. стр 109-110.
27) П. Nerler Осип Манделщам в Народния комисариат на 1918-1919 // Въпроси на литературата. Номер 1989. 9. стр 275-279.
29) Dreyden С. В залата - Владимир Илич. Нови страници. М., 1970 S. 315-316.
34) Плутарх есета и сборниците: 5 обеми. Vol. 4. Бостън; N.Y. 1909. стр 238.
35) Един познат Манделщам доведе сонет като пример за цинизма, който влияе на футуристи (Postupalsky I. литературни творби на Дейвид Бурлюк Ню Йорк, 1931) .; Ср дискусия за това във френската традиция сонет звучи малко цинично, отколкото в Руската ухото: аспекти Etiemble Р. Nouveax дю mythe де Рембо. Рембо ДАНС Монд роб et комунист. FASC. II. Le mythe де ла Рембо ДАНС Russie Tsariste. Център де документация Университетския. Париж [S.A.]. P. 66-67.
36) V. Маяковски Тамара и Demon // Red Св почвата. 1925. 2. S. 133 номер.
Свързани статии