Правните отношения на страните по договора за платени услуги, включително и на договора за медицински услуги са регламентирани st.st.779 - 783 от Гражданския процесуален кодекс. В съответствие с Гражданския процесуален кодекс st.779 България по силата на договора за платен оказване на услуги Изпълнител се задължава, от страна на Клиента за предоставяне на услуги (за извършване на определени действия или извършване на определени дейности), а клиентът се съгласява да плати за тези услуги. Клиентът е длъжен да заплати предоставени му в срока и по начина, посочен в договора за платен или предоставянето на услуги (стр.1 st.781 Гражданския процесуален кодекс) услуги.
Приходите (приходи), се признава за счетоводни цели при условията, посочени в претенция 12 PBU 9/99, и са признати за сума, равна на сумата на паричните средства и друго имущество и (или) на стойността на вземанията се определя на базата на цените, създадена с договора между компанията и клиента (претенция 6 PBU 9/99).
Според претенция 2 претенция 2, т.6 от член 149 от Данъчния кодекс на България, не са предмет на операции за ДДС, свързани с продажбата на медицинските услуги, предоставяни от медицински организации и (или) институции, ако те имат съответните лицензи за дейности, лицензирани в съответствие с българското законодателство.
За да се изчисли ДДС до здравни услуги включват по-специално услуги, предоставяни на населението, за диагностика, профилактика и лечение, независимо от формата и източника на плащането им в списък, одобрен от правителството на Република България (претенциите 2 до твърдят 2 на член 149 от Данъчния кодекс).
Организацията е призната от платеца на данъка върху доходите, чието изчисляване се извършва по начин, определен от глава 25 от Данъчния кодекс.
Свързани статии