правоприлагащи органи грешка при вземане на решение за ареста преди присъдата
Когато взема решение за сключване на заподозряното лице или обвиняемия в ареста, като превантивна мярка, по отношение на удължаването на задържането от следователите и съдилищата все още не са взети под внимание промените в законодателството и съдебната практика, които са настъпили след ратификацията на България за защита на правата на човека и основните свободи. Съдилищата не разглеждат най-важните факти, върху които да се основават такава сериозна ограничаване на правата и свободите на гражданите.
Според позицията на Европейския съд, който и да е система за задължително задържане по себе си са несъвместими с член 5 § 3 от Конвенцията, задължението да се установи и доказателство за съществуването на конкретни факти, които имат по-голяма тежест, отколкото на изискването за зачитане на личната свобода, отговорност на националните органи. Лице, обвинено в извършването на престъпление, трябва винаги да бъде освободен преди процеса, освен ако държавата може да покаже един "релевантни и достатъчни" причини, за да оправдаят продължителното задържане, както и дали производството, образувано с "особено усърдие". В този контекст, публичните власти трябва да вземат предвид всички факти за и против съществуването на изискванията на истинско оправдание обществен интерес, като се вземе предвид принципът на презумпцията за невиновност, отклонение от правилото за зачитане на личната свобода.
Съдът трябва да бъде подадено доказателства в подкрепа ПОЗИЦИЯ ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯ
Един от най-значимите нарушения на правата се получава, когато в резултат не предоставя материали на съда, за да оправдае своята позиция, като съдът при вземането на своето решение не се основава на доказателства.
Съдът изисква съдилища оправдават позицията си само с наличието на препратки към действително съществуващото изискване от обществен интерес, които, независимо от презумпцията за невинност, има по-голяма тежест, отколкото правило за зачитане на личната свобода. В крайна сметка, органите на задължението на държавата-ответник да се установи и докаже наличието на определени обстоятелства, да превишават по-голямо значение на правилото за зачитане на личната свобода.
Това е особено важно в българската правна система, в които законът на фактите и затова наказанието, което заплашва заявителя се определя от прокуратурата без съдебен контрол за това дали доказателствата наистина е в основата на разумно подозрение, че жалбоподателят е извършил предполагаемото престъпление (решение на Европейския съд в случая на "Khudoyorov срещу България").
Въз основа на горното положение е изменен и в българското законодателство. Части 1 и 3 на член 108 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, определени изискванията към решението на съдиите за избор на превантивна мярка под формата на задържане, както и решението на следователя да подадете петиция, за да изберат превантивна мярка задържане. Според Кодекса, по преценка на съдията трябва да бъде даден специфичен, фактическите обстоятелства, въз основа на които съдията е взела решение. В решението на следователя да подадете петиция, за да изберат превантивна мярка задържане посочи причините и основанията, на които е необходимо да се задържат на обвиняемия и е невъзможно да се избере превантивна мярка. В допълнение, приложена към Резолюцията на материалите за потвърждаване на валидността на заявлението.
Подобни изисквания се налагат от закона и да разпореди разширяване на превантивните мерки. Част 2 на член 109 от Наказателно-процесуалния кодекс урежда процедурата за удължаване на срока на задържането е на препратка към част 3 от член 108 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, обсъдени по-горе.
Следователно, прокуратурата е длъжна да докаже своята позиция, даде показания и сегашната практика, когато решенията се ограничава до общи приказки за наличието на основание за избор или разширяване на превантивните мерки, които не отговарят на изискванията на едно демократично общество.
Друга съществена грешка, която отиде на правоприлагащи органи на стария закон български - съдът в изборите или разширяване на превантивната мярка не влиза въпросът за участието или не-участие на едно лице да извърши престъпление.
Трябва да се предвиди, когато съдът избиране и подновяване на превантивни мерки
Единственото основание, че обикновено е резултат от доказано в проучвания, които разглеждат въпроса за мерките за задържане под формата на задържане или разширение на тази мярка - тежестта на обвиненията, тъй като това е достатъчно, за да даде, за да се образува наказателно производство.
В дванадесетата глава на Наказателно-процесуалния кодекс на Република България регламентира основанията и реда за задържането и освобождаването на заподозрения. Спазването на изискванията на тази статия е предмет на съдебен контрол, съответно, неспазване на изискванията на закона на тази процедура е в основата на освобождаването на задържано лице от съда. Например, има случаи на задържане въз основа на актуална информация, което със сигурност трябва да привлича незабавно освобождаване.
Върховният съд на Република България в параграф 19 от своята резолюция от Пленума "На практика на съдилищата на превантивни мерки под формата на задържане, гаранция и домашен арест", обръща внимание на съдилищата на необходимостта в решението за разглеждане на молбата в съответствие с член 108 от ГПК България за оценка на съществуването и спазването на реда задържането на заподозрения; законност и валидност на уведомяване на лицето, заподозряно в извършване на престъпление; спазването на реда за привличане на едно лице като обвиняем и изисква.
Член 97 от Наказателно-процесуалния кодекс на България регулираните основания за превантивна мярка. А превантивна мярка е избран, ако има достатъчно основание да се смята, че ответникът, заподозреният: избегне разследване, дознание или съдебен процес; могат да продължат да се занимават с престъпна дейност; може да застраши свидетел или други участници в наказателното производство, да унищожат доказателства или по друг начин да попречи на наказателното производство.
В съответствие с член 99 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато се взема решение относно необходимостта да се избира превантивна мярка и да се определи неговия тип, се разглежда като тежестта на престъплението, информация за самоличността на заподозрения или обвиняемия, неговата възраст, здравословно състояние, семейно положение, професията и други обстоятелства.
В съответствие с член 108 ареста КЗК, като превантивна мярка се използва, когато е невъзможно да се прилага по-мек превантивна мярка.
Върховният съд на Република България в член 3 от Резолюция на Пленума "На практика на съдилищата на превантивни мерки под формата на задържане, под гаранция и домашен арест", обръща внимание на съдилищата на необходимостта при вземането на решение да се използва като мярка за лишаване от свобода, да се вземат предвид основата, посочен в член 97 Наказателно-процесуален кодекс. В съответствие с позицията на Върховния съд, тези обстоятелства трябва да бъдат реалистични, разумен, че се потвърждава и от надеждна информация.
Съдът също така подчертава, че при вземането на решение дали да освободи човека от ареста органи, предмет на параграф 3 от член 5 от Конвенцията са задължени да разгледат алтернативни мерки за осигуряване на външния си вид по време на делото, като се има предвид факта, че Наказателно-процесуалния кодекс на България задължава националните съдилища считат прилагането на по-малко строги мерки за сигурност, като алтернатива на задържането (дело "Кондратиев (Kondratyev) срещу България").
Разследването трябва да докаже невъзможността завършва предварителното разследване в разумен срок
В съдебното заседание, което се адресира заявлението от изследователя да се удължи срока на задържане, обикновено не се разглежда въпросът за ефективността и своевременността на предприетите действия по разследването за бързо разследване на наказателното дело.
Според стр. 2 супени лъжици. 109 Наказателно-процесуален кодекс на България удължаване на задържането трябва да бъде обосновано с невъзможността да се завърши предварителното разследване в определения срок. Удължаване на повече от шест месеца може да се извърши по отношение на лица, обвинени в извършване на тежки и особено тежки престъпления само в случаите на особена сложност на случая и ако има основания за тази мярка. Това означава, че тези обстоятелства е въпрос на доказване в съдебно заседание, както и необходимостта да бъдат разгледани в решението за удължаване на срока на задържане.
Върховният съд на Република България в параграф 18 от своята резолюция от Пленума "На практика на съдилищата на превантивни мерки под формата на задържане, гаранция и домашен арест", обръща внимание на съдилищата, че съдът трябва да провери валидността на изявленията на предварителни разследващи органи, за невъзможността за навременното приключване на разследването по обективни причини. Ако искането за удължаване на задържането пред съд многократно развълнуван и мотивиран от необходимостта за извършване на същото разследване, което е знак за следователя (изследователя) в предишните петиции, трябва да бъде инсталиран, те не са били направени по някаква причина. Ако обмисляте такава молба ще бъде разкрита, че необходимите проучвания не са били направени поради неефективна организация на предварителното разследване, съдът трябва да отговори на нарушенията, като частни решения.
Това означава, че Върховният съд на позицията на България не съвпада с юридическата практика на Съда по въпроса за това, как трябва да се реагира на бюрокрацията направени по време на разследването на престъпления. Въпреки това, не се съмнявам, че на международните задължения на България имат най-висока правна сила, както и съдилищата трябва да изхождат от тях - да се освободи човек в случай на откриване на бюрокрацията, на органите на предварителното разследване.
Обстоятелства от значение за случая, като всеки път трябва да докажат, ЗА НОВ
И последният е често срещано погрешно схващане българските правоприлагащи органи - на разпоредбите на параграф 2 от член 109 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България ". при липса на основания за промяна или анулиране на превантивна мярка, този срок може да бъде удължен. "Има се предвид prejudicialness регламенти, които се избират, като превантивна мярка, и без такса за пореден път доказва фактите, които са били причината за ареста.
Все пак, това е в противоречие с позицията на Европейския съд, по-горе. В параграф 20 от Резолюция на Пленума "На практика на съдилищата на превантивни мерки под формата на задържане, гаранция и домашен арест", на Върховния съд на България държави, които приемат за наказателно дело, в което е задържано обвиняемия, съдът е длъжен да провери дали се потвърди наличие обстоятелства, въз основа на които бе взето решение за сключване на задържано лице, както и дали да се спестят тези обстоятелства стойността му като основа за удължаване на периода на задържане.
За да обобщим по-горе, може да бъде, както следва: за постигане на стабилно представяне на съдилищата на всички по-горе изисквания, към днешна дата, не е възможно, но е необходимо нарушение на кораби от най-малко един от посочените по-горе изисквания към процеса на избор и разширяването на превантивна мярка под формата на задържане на обжалване по-нататък - до Европейския съд по правата на човека. И, може би, на защитниците на усилията днес ще доведат до положителен резултат утре - съдилищата вече не произволно ще затварят граждани поради страх от отмяна на неговите висши съдебни решения, и косвено за постигане на най-желаната цел - прекратяване на произволно прилагане на присъди в резултат на правна сигурност в България Институт.
Рустем Valiullin адвокат