- Умирам ...
- Добро утро Тамаки-Семпай - Haruhi развяваха дланта му, но от книгите дори не излизам.
- Аз съм наистина умира, Haruhi - той настоя блондинка най-драматичния глас.
- Да ... - промълви тя и посегна към бисквита.
- Ами Haaaruhii ...
Тя се намръщи и остави книгата, знаейки, че в рамките на заяждането Тамаки се концентрира върху текста, че няма да бъде възможно.
- Какво се е случило, Семпай?
В отговор Тамаки показа кутрето си.
Haruhi озадачен плесна с мигли.
- Сенпай, ти режат с хартията.
Тамаки потвърди тъжно кимна, все още държи пръста си, за да носа му Haruhi. Тя въздъхна и се огледа за чантата си.
- Добре, бъдете търпеливи.
Tamaki трепна когато Haruhi обработват намали антисептик. След няколко секунди тя бе залепена лепенка.
- Това е всичко.
- И все пак боли - каза Тамаки.
Чисто по инстинкт, все още мислех, отседнал някъде на двеста и един страница книгата, Haruhi го хвана за ръката и докосна устните си с пластир.
- По-добре?
Тамаки примигна .... И аз се изчерви до ушите.
- Семпай? Ти си толкова червено ... Ако толкова много болка? - усъмни се проведе Haruhi.
Тамаки не можа да отговори, все още гледаше пръста си.
- Мама винаги правя, когато съм бил наранен ... ха ха ... - Haruhi смутено сви рамене - Знам, че ползите от това не ...
Очите му се смекчи, устните му се простираха в мека усмивка:
- Благодаря ви, Haruhi. Аз съм много по-добре сега.

- Haruhi.
- AAA! Семпай! ПРЕМАХВАНЕ сега тази кръпка.
- Но ... - Тамаки изхлипа.
- преминали Три седмици. Кутрето отдавна е оздравял, и лепенка има всичко черно.