Берлин като място на действие на много истории на Хофман неизбежно ни води към по-общия въпрос за художествено пространство, в което съдбата на героите си развивам. Той е много различен обхват от семантична и художествено съдържание, от близо треньор поща за кратко време да се вземе в ръце героите, да величествената панорама от хълма на морския град, от светски салон или еснафско клуба с предварително програмиран поведение на своите посетители за най-тъмните подземия на Католическата църква, от избата с неговите старинни редовни до суровата северна ландшафт в района на планинския мината.
Често това пространство се появява под формата на две противоположни планове, географски отдалечени един от друг, от двете зони на културно и психологическо - Германия и Италия. И ако другите страни - Франция (в "Mademoiselle Мадлин де Scudéry" и "Щастие Player") и Швеция (в "Falunskih мините") - действа така, сякаш изолирани, затворени, в пряк и недвусмислен връзка с парцела и нейните източници, последователното опозицията на Германия и Италия има много по-дълбоко философско и символично значение.
Тук отново сме изправени пред obscheromanticheskoy традиция. Тя датира от романа на "Години на преподаване Вилхелм Майстер", където носталгия за топлото южния край, на домакините изкуства, настойчиво звучи в песните на тийнейджърките слуги на Гьоте ( "Знаеш ли на ръба на лимонови дървета в разцвет ..." - една от учебника на великите стихове на поета).
Подобно на други германски романтици, прозаичен всеки ден, затворена атмосфера на немските затънтените краища изправя Хофман Италия - обетованата земя на артисти и музиканти, театрална палячовщина и карнавални маски. Но по-внимателно вглеждане се оказва, че не винаги е на страната и нейните жители (или идват от там), за да оправдае обичайните романтични илюзии. Италия Хофман - е не само родно място на Рафаел и Веронезе, Салватор Роса и фантастични истории комедия любимата му венециански Карло Гоци си. Това е и родното място на граф Калиостро, чието име многократно се появява на страниците на Хофман истории с постоянна враждебност или ирония. Друг е Италия, той е изпълнен с безпокойство, зловещо начало, разрушителна за наивни немски чудаци като klutz Еразъм високоговорител ( "Приключенията в навечерието на Нова година"), или неспокоен художник Бертолд ( "йезуит църква Г."), или възвишено сънуващия Натанаил ( "Sandman"). Д-р Dapertutto Джузепе Копола и професор Спаланцани, епизодични, дори носи името на символа "плъг-ин" кратки истории в "Magnetizer" и "празна къща", амбулантна търговка, налагане герой на нейната магия огледало - всички посланици на този тайнствен и съблазнителен за романтична съзнание на страната, по някакъв начин да навлиза в съдбата на героите, които го правят ирационално, фантастична джет (в романа "дявола еликсири", този ред може да се проследи цялата история). И все пак Италия като самостоятелно ценно културно свят, въплътен в областта на изкуството и се отдалечи във времето, гледайки ни от страниците на "дожите и dogaressy" и "синьор Formica".
Тези две културно пространство - Германия и Италия - обикновено действа в тези романи, където основната тема е изкуството и художника. За Хофман зографи Италия - неизбежно мечта, надявам се да се премине на гимназията, за да се постигне истински майсторство. Но тук се оказва уязвима от време на време - суетата на професионалната среда, хоби technicism повърхност, убивайки истинското творческо вдъхновение, са засада за романтичен художник, предизвика вътрешна криза. Един истински подкрепа и задълбочени консултации не идват от реномирани и признати художници и от неизвестен, анонимен любител на изкуството. Скептицизмът към тесния гилдията професионализма често звучи Хофман не подкана дали той притежава горчив опит, одобрението на специалната си ценностна система, драстично различни съдби с общоприетите?
Ако съдбата на художника по някакъв начин свързани с Италия, истинската страна музика действа от Hoffmann Германия. Тя издава сериозен критичен поглед на италианската музика, най-вече опера. Нейното привличане на чуждестранни виртуозност той контрастира на оживена германска музика. Но още по-важно, отколкото тези различия, за лечение на музикант себе си и своето място Хофман е в германската реалност. Не е капризна и своеобразна италианската дива (в "Съветник Krespel" или "Фермата"), и специална музика в ярост капелмайстор Йоханес Крайслер за Хофман въплъщава образа на истински музикант. Това любим герой, пропити с автобиографични черти, оплетени в немската действителност, свързани с трагичната й неразривна връзки. Силно болезнено възприемане на света на прагматични самодоволни еснафи, враждебно настроени към истинското изкуство се появява вече в "Kreysleriane", който слезе в "Fantasy по начина на Callot". Но тази тема е напълно разкрита в най-значимият, крайният продукт на Hoffmann - нови "Всеки ден вярвания Cat Murr, заедно с фрагменти от биографията на капелмайстор Йоханес Крайслер". Тук са тясно свързани Хофман основните теми на творчеството: музика като свещено тайнство, като въплъщение на Infinite Дух и трагичната дисонанс романтични мечти и реалност.
Хофман новела, с малки изключения, са концентрирани в три сборника: "Фантазии в начина на Callot", "Нощни приказки", "Серапион Brothers". Всеки от тях има своя собствена лицето, неговият принцип циментиране, идентифициране на вътрешния единството на книгата. Първият от тях е формулиран в заглавието на стилистичен принцип, който се намира в един кратък уводен есе "Жак Callot". Отличителна черта на начина на известния френски художник Хофман вижда странно съчетание на фантастичното и реалното, човешки и животински произход, в ироничен и смелост интерпретация на всеки, дори и много сериозни теми. В най-общ вид, същите тези черти могат да бъдат отнесени към произведенията на Хофман.
Ако единството на втората колекция на "Нощни приказки" се определя от една обща тема (вече споменах за това), на "Серапион братя" имат много по-сложна структура и не съвсем обичайната история.
Малко преди Хофман заченато по предложение на неговия издател Раймер сборник с разкази, която да включва по-рано печатни истории, както и нови, които той се ангажира да пишат. Всичко това трябваше да бъде комбинирана рамка приятелски разговори. След основаването на "Серапион братство" първоначално е бил подсказва и името "Serafimskie братя" е бил прехвърлен към ново ", Серапион Brothers".
Свързани статии