(Първи тук и тук), Едгар Алън По. "Гарванът" - най-известният, от най-загадъчните, най-очарователните и от най-загадъчните в неземна музика и мистериозната "никога вече" поема.
Едгар Алън По. "Гарванът" - стихотворение, написано след смъртта на съпругата си, изпълнен с копнеж и чака смърт, безутешен и безнадеждност. Тя се превърна в начин на По, неговия живот, смърт, страдание и неговата поезия, мистична и изящна.
Откъс от поемата "Гарванът":
Казва толкова ясно птица,
Не мога да Hanadiv.
Но изглежда, че надежда
тя е завинаги чужденец.
Той не изчака освежаващо себе си,
в чиято къща на бюста на Палада
Raven седи над вратата;
от бедствия навсякъде -
Всеки, който е видял гарван -
не избяга някъде,
Кроу, чието име е:
"Никога."
Мистичната поезията на Едгар Алън По е неземна природа, както и всеки поетичен гений. Поезията му е обект на много изследвания, но най-интересните поети говорят за това, знам откъде идва стихове: Balmont, Gumilev, Ахматова, поет, които са имали желание за свръхестественото, и излиза извън рамките на обичайното.
Бодлер, от вътрешната смисъл на живота е много близо до Едгар Алън По, пише за неговия гений като мистичен и поетичен, че е написано от самия поет. Бодлер нарича нерви поет Едгар Алън По, които се чувстват по-дълбоко ниво, всички тънкостите на човешката душа, като в същото време не знаят как да ги предадат в изящна форма и красота, те като че ли са били тъкани от едно добре пасваща пръстен да звъни, ризници
Поет Едгар Алън По, с свръхестествени сили и герои беше толкова свръхестествено. Поетът се втурна между ума и чувствата на живота в едно пространство на копнеж, самота, страх и тревожност. Опитвайки се да ги преодолее, той изгражда такива логически схеми, които му позволяват да се държат на това място, без да преминават на ръба на лудостта.
Но от време на време той се спря и полетя в пропастта, без да може да се справи с болезнени атаки. След смъртта на атаките на жена му все по-често се повтаря, той започва да страда от бялата треска. Когато излязох, "Гарванът" и името му се предава от уста на уста, тя беше по това време в Ню Йорк, се препъваше Бродуей напълно пиян. Пиянството и спасени, и го съсипа.
Тя се запази, защото му даде нови изображения служи като преносим компютър, който съхранява атмосферата и цяла извод верига. Пиянството е и разреждане след мъчително трудно и упорита работа. В тази връзка, винаги помнете, че преводачът на книгата "Стълбата" Йоан Лествичник, след прехвърлянето, което е продължило в продължение на няколко години, е за пиене на черно. Такъв е напрежението.
Страдащи от бъдат неразбрани, на самота, лицемерие, тежка и продължителна употреба е, че никой не разбира, че човек е слаб, че влиза на сцената на живота за няколко минути, а в един момент то ще бъде поето от смъртта. Усещането за трагедията на живот, присъщи на самите й дълбини, звучи не само в "Гарванът", но почти всички стихове на поета. "Гарванът" - само един от най-известните и може би най-философски. Може би затова толкова обичан от поети, преводачи и просто тези, които внимателно се работи на Едгар Алън По.
В заключение, искам да цитирам един от любимите ми стихотворение - "имитация", което изразява цялата болка и мъка от живота си, от което поетът е искал да се отърве от, но не успя.
ИМИТАЦИЯ
привечер неизмерима
Несломимия гордост,
Тайната, но една мечта, но глупости:
Това - в живота на ранните ми години.
Тази мечта винаги е била тревожна
Нещо диво, като идеята
Същества, които са били в миналото.
Но предвид Bound сън
Не знаех, че преди да отида там,
Сенки не са били известни.
Не приемайте не като подарък завещания
Visions, за да получите в делириума,
Това, което напразно се опитва да се отърси,
Какво е скъпа, натрошен гръден кош!
Надеждите за малко вероятно;
Но дните минаваха,
Но бях загубил завинаги мир
На земята, копнеж да диша.
Е, нека да го потопи дим летлив.
(Превод - В. Bryusov)
Интересува ли ви? Споделете информация!
Свързани статии