Изготвен от екип от консултанти, методолози, ЗАО "BKR-Интерком-одит"
Според алинея 1, точка 1 от член 146 от Данъчния кодекс на българската F EDERATION (Данъчния кодекс) на обекта на данъчно облагане са операции, свързани с продажбата на стоки (строителство, услуги) на територията на България, включително и реализацията на обезпечения и прехвърляне на стоки (резултати от извършените работи и услуги) на споразумението за компенсация или иновациите и на прехвърлянето на правото на собственост. Следователно услугите на заложни къщи съхранение неща. включително да бъде предмет на залог, както и тяхната оценка подлежат на облагане с ДДС.
Въз основа на членове 358 и 919 от Гражданския процесуален кодекс на Република България (наричана от Гражданския кодекс) заложните къщи могат да предоставят услуги на обществеността, за да осигури краткосрочните заеми, обезпечени с имуществото, както и за съхранение на вещи, принадлежащи на граждани.
Собствеността върху имота, който е предмет на залог или прехвърлени за съхранение на заложна къща не минава. Поради това, изпълнението не е обратно изкупени (непотърсени) активи (в случая от която няма връщане от датата на падежа на размера на кредита, нито да изисква да бъдат депозирани при собственост) акт заложни къщи като посредник, действащ от името на свой клиент, въз основа на закона, член 358 от Гражданския процесуален кодекс.
Въз основа на член 146 от Данъчния кодекс на България реализирането на обезпеченията се признава на облагане с ДДС, освен в случай на обект на облагане данъчен пасив възниква от данъкоплатеца, а именно, на ипотекарен и ипотекарния кредитор не осъзнават своята собственост.
Въз основа на член 143 от Данъчния кодекс на България платци на ДДС са организации и отделни предприемачи. Заключение: Гражданите не плащат ДДС. Така че, независимо от факта, че темпа на изпълнение на признатото обезпечение подлежи на данъчно облагане, те не пораждат задължението за плащане на данъци, тъй като по силата на член 38 от Данъчния кодекс на България такова задължение, наложено на лица, признати от данъкоплатците.
Приходите или не-оперативен приход от заложни къщи също не е останало след продажбата на имущество и погасяване на дълга разликата. Задължително е да бъдат върнати на залогодателя.
В този случай сумата не е върната на залогодателя във времето може. в съответствие с член 153 от Данъчния кодекс на България, предмет на стойността на данъка върху добавената като дохода на данъкоплатеца, свързани с изчисляването на плащането на ДДС на данъчнозадължените услуги, получени след изтичане на давностния срок, което означава, че преходът към доходите на заложна къща.
Според параграф 1 от член 146 от изпълнението на Данъчния кодекс на Република България на услуги на територията на България е обект на данъчно облагане на данък върху добавената стойност. В този случай, данъчната основа на положения (предмети) за съхранение на услугите се определя въз основа на параграф 1 от член 154 от Данъчния кодекс на Република България, както е установено от съхранението на договора цена без ДДС услугите. Данъчната ставка се определя в съответствие с член 164 и NK България е 18%.
Въз основа на алинея 15 от параграф 3 на член 149 от Данъчния кодекс на EFR не е облагаем по ЗДДС на "предоставяне на финансови услуги за предоставяне на кредити под формата на пари", така че ДДС върху размера на лихвата, при предоставянето на тези услуги не се изисква.
В допълнение към по-горе, вие също трябва да се обърнат към алинея 5, точка 3 от член 149 от Данъчния кодекс, според които не подлежат на облагане с данъци на територията на България при подготовката на определени банкови операции, които според българското законодателство има право да ги ангажират без лиценз от Централната банка на България.
Предоставянето на заеми от заложни къщи се осланя на работа и неговото прилагане не изисква лиценз.
По този начин, лихвените проценти по кредитите не са обект на данък върху добавената стойност в същото време по алинеи 3 и 15 алинея 3 на член 149 от Данъчния кодекс.
Отмени лицензиране значително да повлияе на риска от не се налагат данък върху добавената стойност постъпленията от продажба на услуги от заложни къщи, състоящ се от лихви за предоставяне на гражданите на заеми, обезпечени със залог на имущество.
Данъкоплатецът е длъжен да избере данъчно облагане, с акцент върху наличието на присъщо противоречие, което се тълкува в полза на данъкоплатеца.
Тъй като изпълнението на дейностите на Lombard организация извършва облагаеми доставки и облагаеми доставки, доставката да компенсира всички "вход" организацията на ДДС няма право. Размерът на приспадане на ДДС, ще зависи от съотношението на облагаеми сделки в общия размер на приходите.
Ако данъкоплатец извършва сделки, облагаеми с ДДС и операции, които не подлежат на облагане с ДДС, в съответствие с параграф 4 от член 149 от Данъчния кодекс на България, той е длъжен да водят отделни регистри за такива сделки. Разделно счетоводство може да се уреди чрез отваряне subsche другар по съответните сметки на отчитането на разходите и приходите на.
В съответствие с алинея 1 на параграф 2 от член 170 от Данъчния кодекс на България сумата на данъка за сметка на данъкоплатците при придобиване на стоки, чиято (работа, услуги), използвани за предоставяне на услуги, операции, продажбата на които не подлежи на данъчно облагане, са включени в разходите, които подлежат на приспадане на данъка на годишна база печалба.
В случай на частично използване на стоки на купувача закупен (строителство, услуги) в производството и продажбата на стоки (строителство, услуги), операцията на изпълнението на които подлежат на данъчно облагане, и отчасти - в производството и продажбата на стоки (строителство, услуги), операции с участието на продажбата са освободени данък, ДДС, начислен от продавача на стоки (строителство, услуги) са включени в разходите, които се приспадат при изчисляването на данъка върху доходите, нито подлежи на приспадане на данъка в съотношението, в което постановлението nnye закупени стоки (строителство, услуги), използвани за производството и продажбата на стоки (строителство, услуги), операции, продажбата на които са облагаеми (освободени от данъци). Това съотношение се определя въз основа на цената на стоки (строителство, услуги), операции, продажбата на които подлежат на данъчно облагане (освободени от данъци), като цяло, размерът на приходите от продажбата на стоки (строителство, услуги) за данък отчетния период (алинея 4 на член 170 от Данъчния кодекс ).
За да се изчисли на облагаемата печалба на приходите и разходите се определят на начисляването. Приходите за целите на изчисляване на ДДС се определя от пратката.
Според Инструкцията за прилагане на Сметкоплана на наем за помещения, използвани за производствени цели, тя може да бъде отразено в профила 26 "общи разходи" на. В тази ситуация, наетия пространство се използва и за двата вида заложна къща дейност (услуги за съхранение, предоставянето на краткосрочни заеми).
В тази ситуация, делът на разходите за услуги по внедряване, за да осигури краткосрочните кредити на физически лица обезпечени с недвижимо имущество (не подлежат на облагане с ДДС), като цяло, в размер на стойността на 30,77% (120 000 / (120 + 000 270 000 рубли) х 100%), и делът на приходите от продажба на услуги за съхранение (облагаема с ДДС) е в размер на 69.23% (270 000 / (120 + 000 270 000 рубли) х 100%).
Следователно, размерът на ДДС върху наема които организацията може да представи на приспадане на суми по ДДС, натрупани за плащане в бюджета за отчетния период е в размер на 3 168.15 рубли (RUR 4 576,27 х 69,23%). И размерът на ДДС, да бъдат включени в разходите се вземат предвид при облагането на печалбата, е 1 408,12 рубли (RUR 4 576,27 х 30,77%).
Също така, можете да разпределяте размера на наема. В този случай, цената на услугите, включени 17 600.85 RUB съхранение (25 рубли х 423,73 69,23%) и в цената на услугите за предоставяне на краткосрочни заеми - 7 822.88 рубли (25 рубли 423,73 х 30 77%).
За да се изчисли на облагаемата печалба на размера на наема, отчетени в други разходи, свързани с производството и (или) продажба (алинея 10 от параграф 1 от член 264 от Данъчния кодекс).
Тук следват по-долу подсметки първи и втори ред:
· На 20 профила "първично производство": 20-1 "Разходите, свързани с предоставянето на заеми при залог на имущество"; 20-2 "Разходите, свързани със съхранението на обезпечение неща";
· Подсметка 90-1 "Приходи": 01/01/90 "по приходите в размер на лихви по краткосрочни заеми"; 02/01/90 "Приходите от продажба на услуги за съхранение на обезпечението";
· Подсметка 90-2 "Себестойност на продажбите": 02.01.90 "Разходите за извършване на краткосрочни кредитни услуги"; 02.02.90 "Разходите за услуги по съхранение."
В съответствие с параграф 5 от член 358 от Гражданския процесуален кодекс на Република България в случай на повреда да се върне в рамките на определения размер на кредита, срок на обезпеченото имущество в заложна къща, въз основа на изпълнителен нотариус след гратисния период заложна къща на има право да продаде имота по реда и условията за прилагането му (параграфи 3, 4, 6 и 7 от член 350). След това, на изискванията на заложна къща на заложния кредитор (длъжник), дори ако сумата, получена при изпълнението на ипотекирания имот, са недостатъчни за пълното им удовлетворение.
Загубите, понесени от заложна къща в изпълнението на ипотекирания имот за по-малко от предоставения кредит се дължи на погасяване на ипотекарен на изисквания заложна къща не може да се разглеждат като загуби от отписване на вземания, за които е изтекъл давностният.
Алинея 2 от параграф 1 от член 265 от Данъчния кодекс на Република България установи, че данъчно задълженото лице има право да вземе под внимание в не-оперативни разходи, всички разходи, които не са посочени в Данъчния кодекс. Единственото изискване - да оправдае тези разходи. По този начин, икономически обосновани разходи заложната къща може да бъде включена в неоперативни разходи.
Според параграф 1 от член 273 от Данъчния кодекс на България данъкоплатец има право да определи датата на получаване на доход (на потреблението) на касова основа, ако средната стойност за предходните четири тримесечия на сумата на приходите от продажби на стоки (строителство, услуги) на тези организации, с изключение на данък върху добавената стойност не надвишава една милион рубли за всяко тримесечие.
Организации (с изключение на банките) имат право да определят получаването на доход (на потреблението) на касова основа, ако средната стойност за предходните четири тримесечия сумата на приходите от продажби на стоки (строителство, услуги) на тези организации, с изключение на данък върху добавената стойност не надвишава един милион рубли за всяко тримесечие.
Ако данъкоплатец, който е издържал определяне на доходите и на касова основа разходи през данъчния период надхвърли ограничението за размера на приходите от продажба на стоки (строителство, услуги), той е длъжен да отиде в определянето на доходите и на начислена разходи от началото на данъчния период, през който е имало такъв излишък.
В съответствие с член 271 от приходите от данък в България начисляване признават в отчетния (данък) периода, в който се проведе, независимо от реалното получаване на средства, друга собственост (строителство, услуги) и (или) правото на собственост.
Дата на доходите е датата на продажба на стоки (строителство, услуги, правата на собственост), както е определено в съответствие с параграф 1 от член 39 от Данъчния кодекс, независимо от действителното получаване на средства (различни собственост (строителство, услуги) и (или) правата на собственост).
Под текущо начисляване разходи са признати като такива в съответствие с член 272 от Данъчно България през отчетния (данък) периода, за който се отнасят, независимо от времето на действителното плащане на пари в брой и (или) да е друга форма на плащане.
ДАНЪК ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
В съответствие с член 226 от Данъчния кодекс на България за целите на изчисляване на данъка върху личните доходи, данъчните служители трябва български организации и отделни предприемачи, от който или в резултат на отношенията, с когото данъкоплатеца получил доходи по никакъв начин, с изключение на доходите, посочени в член 228 от Данъчния кодекс.
Въз основа на алинея 2 на параграф 1 от член 228 от Данъчния кодекс на България изчисляване и изплащане на данък върху личните доходи продукция физически лица - въз основа на получените от продажбата на имоти, собственост на такива лица на правото на собственост суми.
Следователно, можем да заключим, че изплащането на доходи от продажба на имущество, принадлежащо на човек на правото на собственост, организация данъчен агент е задължен да удържа данък не се признава като приходи от данни, посочени в параграф 2 от член 226 от Данъчния кодекс, такъв доход е изключен от списъка на доходите, за които данъкът се изчислява, като данъчната агент.
Данъкоплатците - физически лица, които са получили в доходите данъчен период от продажбата на недвижим имот, принадлежащ към тях с право на собственост, независимо изчисляване на размера на данъка върху доходите на физическите лица, които се плащат (алинея 2, точка 1 от член 228 от Данъчния кодекс). Размерът на данъци се изчислява като процент съответната ставка на данъчната основа.
Въпреки факта, че по отношение на тези данъкоплатци доходи независимо изчисли и да плащат данък върху доходите на физическите лица, въз основа на декларацията за данък, представени от тях на данъчната администрация в общността, организации и индивидуални предприемачи са длъжни да:
· Да се съхранява записи на тези доходи под формата 1-PIT;
· Предоставяне на информация за доходите, получени от физически лица за данъчната администрация под формата 2-PIT;
· Издаване на удостоверение по установената форма на МНС България 2-PIT за доходите, получени директно на физически лица по тяхно искане.
Тези отговорности на организации и отделни предприемачи - плащане на източниците на доходи на физически лица, установени в член 230 от Данъчния кодекс.
Данък сгради приспадане, предоставена от подраздел 1 от клауза 1 от член 220 от Данъчния кодекс, се осигурява от данъчния орган, въз основа на писмена молба на данъкоплатеца при подаването им данъчна декларация в края на данъчния период. Данъчната агент - източника на плащане не може да има право да предостави такова приспадане на физическо лице.
Ако човек не е получил доход от продажбата на обезпечение от заложна къща, а след това магазин пешка не възниква задължение за предоставяне на информация на данъчните власти.
Спомнете си, че Данъчния кодекс, параграф 5 от член 24 от България предвижда, че за неизпълнение или неточно изпълнение на служебните му задължения, данъчната агент носи отговорност в съответствие с българското законодателство.
"1. Неподаването в определения период от данъкоплатците (данък агент) на документацията за участие в данъчните власти и (или) всяка друга информация, предвидена в този кодекс и други актове на данъчното законодателство,
е свързано с глоба в размер от 50 рубли за всеки неуспех на документа.
2. Недостатъчно информация данъчния орган за данъкоплатеца, отказа изразява в организацията, за да осигури на своите съществуващи документи, предвидени в този кодекс, с информация за данъкоплатеца по искане на данъчните власти, както и на други укриването от предоставянето на тези документи или предоставяне на документи с умишлено невярна информация, ако такава акт не съдържа доказателства за нарушение на законодателството в областта на данъци и мита, съгласно член 135.1 от настоящия кодекс,
е свързано с глоба в размер на пет хиляди рубли. "
По отношение на параграф 1 от член 126 от Данъчния кодекс на България в прилагането на тази отговорност, данъчни агенти, съдилищата трябва да изхождат от факта, че всеки документ (сертификат) за конкретен данъкоплатец е отделен документ, независимо от начина на нейното представяне пред данъчните власти: на хартиен или магнитен носител.
Отделно от отговорност, създадено от данъчно законодателство, данъчната агент може да получите в и под административната отговорност в съответствие с разпоредбите на Кодекса за България член 15.6 от административните нарушения:
"Неуспехът да се определи законодателството в областта на данъците и таксите, срок или отказ да се представят пред данъчните органи, митническите органи и органите на Държавен фонд извънбюджетни обработват по реда на документи и (или) друга информация, необходима за данъчен контрол, както и подаване на такава информация е непълна или изкривена форма, освен в случаите, предвидени в част 2 на този член -
за налагане на административни глоби на граждани в размер на от един до три пъти повече от минималната работна заплата; на длъжностни лица -. от три до пет пъти над минималната "
По-подробна информация по въпроси, свързани с дейността на заложните къщи, можете да се запознаете в книгата на ЗАО "BKR Интерком-одит" "Пешка".
Препоръчайте тази статия на колега:
Свързани статии