Надолу мрачен мокро ветровито вечер, и тъй като беше тъмно под душа в нея, когато тя погледна през прозореца - не мисли, никакви желания. Собственото си сърце изглежда пържено й pustyrom.
Тя е станала безполезна. Фенове се извърна от нея, единственият човек, който я обича, уморени от безкрайното прощава изневярата, и ето, на 36 години сопран, все още красива, ярко със силен глас, пълен с идеи, всичко е изоставено.
Злословие, клевета, клевета! И някой друг завист го направи сега валя в самота и бедност. Нищо не мисля лакомо, живеещи днес, промяна на мъжете - тук с такова лекомислие молец тя proporhala
тези години.
И тя е щастлива, когато тя се превръща в дива, не се обучават, но само заради любовта на музиката! Да, той беше чувал някога, тъй като готвенето на кафе, то лесно, без да натоварва да пее най-трудните арии, да ги запомнила от ухото.
Той я представи на театъра, като първата му муза и любовница, а след известен певец, който ловува за директори на всички италиански театри.
Но един ден това блаженство се срина, а тя остана сам с мрачни мисли.
Изведнъж някой почука на двора на колелата и тропот на коне.
Тя не разбираше, който може да дойде при нея в този час, се натъкнах на улицата и видя една голяма черна карета, теглена от коне и зареден Рейвънс странно дълъг и тесен прозорец, който смътно блестеше бяла в тъмнината.
От треньора дойде увити в черно наметало човек, и като певец беше неудобно, когато лицето му, осветена от далечен фенер с жълта светлина, можеше да види познати, но забравени функции.
Къде можеше да види тънката фигура, профил на орлов, големи бездънни очи?
-Кой си ти? - прошепна тя.
- Не помниш ли ме, синьора Елче? Аз Чиро. - каза мъжът.
-Дали не е .... Как помниш ли ме, ако сте били само четири, когато се срещнахме за първи път. Изминаха Шестнадесет години след последната ни среща!
- Аз ще ви кажа, но не и тук. Можете да отидете? - попита младият мъж.
Елче извършва момчето в къщата. Чиро седна на ръба на един стол, а тя сложи пред него до края на нещастен си вечеря.
- Трябва да сте гладни, - каза тя тихо, но Чиро бутна чинията си с кола.
- Трябва да поговорим - каза той мрачно и остави книгата. - Баща ми искаше да я дам на вас.
Елче погледна корицата и се сви, като си спомни всичко.
- Байрън! Тази книга ... Nicolini. Така че - на сина си!
Да, тя си спомни как Nicolini, увити в малък син шуба, често стигна до своя приятел, любовник Елче, винаги оставя душата неприятно усещане за нещо неземно на певеца, което го прави от няколко дни не може да се радват на живота. А музиката му е я натисна, но в същото време тя може да я слушат безкрайно. Други чути в музиката му безкрайно виртуозна техника и Елче чул оплакване самотен, страдание, неспокоен душа. Тя усети, че Nicolini сам, въпреки факта, че той е бил заобиколен от приятели и почитатели.
Поглезете съдба, известен и богат, Nicolini бе вързана само към един по същество - Чиро, който е безкрайно обичана.
Елче приятели с Nicolini. Обичаше че нейните вкусове и предпочитания по целия мач с него. Те биха могли да се говори безкрайно за поезия, природа, докато любимата Елче, остроумен и гостоприемна, взе гости. И в същото време тя не се стреми да обичам Nicolini, въпреки че между тях има много общи неща, повече от най-Елче с любовника си. Тя оцени този странен човек с необикновена биография само като добра компания.
- И какво се е случило с него? - попита Елче, като затвори книгата с пожълтели страници, събуди в толкова много спомени.
- Той почина. - Чиро отговори и й казал, толкова ужасно история, че певицата не можеше да повярва, че това не се е случило в Средновековието, но в едно цивилизовано и хуманно деветнадесети век.
- Нейната забранено да погребе?!
- Да, в продължение на две години и да отида до Италия с ковчега.
Елче не можа да отговори нищо.
- Елате и ще ви покажа какви мъчения е станала моя живот и живота след смъртта на баща ми.
Той я доведе до много продълговата кутия, който беше изненадан Елче, и да го отвори.
Ковчегът лежеше Nicolini, ужасно бледа и тихо, само лицето му се помни Елче набръчкана и грозна, изгладена и по-хубава.
Тя погледна ужасено Джирото - приликата е поразителен.
- Защо е той? - прошепнах Елче. Тя внезапно си спомни Радклиф фантазия.
- Тялото му се импрегнира с разтвор на цинков хлорид, и от това ще се свива само без срутване ....
Елче спря. В мокри голи клони на дърветата шумоляха бриз.
Тя осъзна, че те са тези, най-много в две половини, които през целия си живот, които търсят един друг. Те се срещнаха, но не разбирам какво трябва да бъде заедно. Може би, ако тогава те разбраха, че духовната връзка, а след това съдбата им бяха различни, по-щастливи. Но това не се случи.
- Дали той ме помниш? - Елче поиска за себе си.
Чиро странно поклати глава.
- Той си спомни всичко и всички - прошепна той. - Рядко съм го чувал да ви споменавам, но ми се стори, че го помня повече от другите.
-Остани, Чиро: Чакайте с мен, - каза тихо Елче. - И утре да отида.
.... На сутринта, свеж, чист, както винаги се случва, след буря.
Чиро събудих и нежно целуна спи Елче, което е изненадващо по-красив сън.
- Довиждане! - каза той, усещайки, че той е по-възрастен от десет години за тази вечер.
Те излязоха на верандата. Спя изключите всички нощни ужаси и черен екипажа не са уплашени вече.
- Ти ще ме видиш? - изгука Елче. Чиро я прегърна.
- Аз ще те чакам! - каза тя, когато момчето се качи в каретата.
- Ще се върна и никога няма да те забравя! - каза той.
Елче дълго Махнах след него и е готов да плаче от радост. Самотата не е забравен, а в предната част на изгряващото слънце грееше оранжево щастие.
И преди Чиро - безкраен път ....
Свързани статии