Byronism в руската литература
с името на английския поет, известен под име, свързано Byronism литературен и обществените настроения, което е в резултат на впечатление от цялата формира от Европа като брилянтна работа на Байрон, и особен му съдба. Същата дума "Byronism" ние се използва за означаване на факти влияят върху поезията на Байрон върху работата на нашите поети, главно Пушкин и Лермонтов. Българския книжовен свят запознае с Байрън се отнася до началото на двадесетте години. По това време българските фенове на Байрън вече са в ръцете на своя "Чайлд Харолд" и първите четири песни на "Дон Жуан", да не говорим за такива произведения като "Beppo", "Гяур" и "Затворникът от Шийон". Съвършенството текстове, изразителност на цветове в картините, които са обрисувани с такава свобода на Байрон, ирония и елегантност, която диша спокойно разговор с читателите на английския поет от най-изострените въпроси на живота и духа, възбудени мислене на света от това време, естествено привлечени Байрън обща симпатия; поезията му е субективно меланхолия и мрачен протест срещу установения ред на нещата в света намира своето ехо във всяка симпатична душа.
И преди всичко на руската поезия, и в същото време на българското самосъзнание хареса този субективен меланхолия, по някакъв начин, лична неудовлетвореност, себе си недоволство. Пушкин, дистанционното управление на юг през есента на 1820 старателно изучаване на английски език, за да прочетете Байрън в оригинал, бързо усвоили английски поет и под прякото влияние на написването му му "Затворникът от Кавказ". Сравнението на стихотворенията с поеми на Чайлд Харолд открива влияние на Байрон, както в алпинизма на картината, както и в индивидуалната затворника. Но Пушкин бил богат преки впечатления от Кавказ, и това го освободи от имитация в разказа на поемата. Що се отнася до отделния затворник, тук е изразено с опит от самия поет, че 20-годишният чувствах неудовлетворение напредък ", където празен ум блести и сърцето латентно състояние", както и на обществото от тези "домашни изкушения", на "минутни mladosti минута приятели "и тези" naperstnits порочни заблуждения ", сред които е имало" грешки, износени "душа момчета Пушкин. Но ако тези "грешки изчезнат от измъчена душа" на поета, както той казва, че в своята поема "Възраждане" (Изпълнител Barbarian четка сънната гений живопис мастило), написан от още една година и половина, преди появата на "Затворникът от Кавказ", той дава му героят не е възраждане, но само "безразличие към живота в своите удоволствия, преждевременно стареене на душата, която се превръща в отличителен белег на младежите на XIX век." Пушкин пише на един от неговите приятели около поемата си; но не трябва да забравяме, че почти същото се говореше и Байрън в увода към Чайлд Харолд: "Исках да покажа, че в началото на корупцията характер и морал води до пресищане и удовлетворение предава на неудовлетвореност в новото." Доброто образ на черкезки по същия поемата на Пушкин е пряко отражение на двете героини Байрон (Gaid в "Дон Жуан" и Гулнара в "Корсар"). Остава да добавим, че самият Пушкин, веднага след създаването на поемата, вече в съзнание на повреда на характера на затворника, дълго време не може да реши да я отпечатате.
През есента на 1821 след Пушкин е написал "Фонтана на Bakhchisarai". Това поетичен разказ диша Byronism, може би дори повече, отколкото на "Затворникът от Кавказ". Bred тук Хан Giray "отегчен войнствена слава", "внимателен владетел", прикриване, в сърцето на любовта, пред който се стопи всички стари радостта от живота си и който е изправен пред по същество невинни и чисти, за да излезете от тази любов без отговор, много повече напомня на Чайлд Харолд или на Байрон от Кримската татарски. Несигурната естеството на Giray отразява всички характеристики на героите Байрън разочарование, недоволство всички наоколо, силата на страстта, непримиримост към външни врагове, отмъщение на хората за личното му нещастие (Конрад), способността да се мразят със същата сила, с която те обичам (Гяур и Конрад) и страдат в мълчание. Девет години по-късно, Пушкин е безмилостно разкритикува работата си, казвайки: "Фонтана на Bakhchisarai" по-слабата затворникът и как това се отразява четене Байрон, който след това отиде луд. "
След "Фонтана на Bakhchisarai" Пушкин се приема като "Онегин", а до края на 1823 са готови първите две глави на тази работа, съставът на основната работа на живота си, за това, което Гьоте е Фауст, за първи Байрон "Чайлд Харолд" и след това "Дон Жуан". Освобождаване за отпечатване на първата глава на романа си, Пушкин, предшествани й предговор, който казва: ". Първата глава е нещо, неразделна Тя заключава, описание на хайлайфа в Санкт Петербург един млад мъж в края на 1819 и припомня Beppo, комикс мрачен работа на Байрон". Отправям сравнение с Евгени Онегин "Beppo" то показва, че тази прилика е ограничено главно техника външно представяне научил от английския поет Александър Пушкин. В романа си Байрън постоянно прекъсва разказа mimohodnymi съвети за всякакви неща: има стих за любовта, ветровито венециански нрави, жените от всички народи, светско общество, слава, щастие, лоши поети на Наполеон, дори и сосове. и всичко това се преплита с спомени за защита на личните данни и сатирични набези срещу Лондон маниери, понякога с искрено помнят щастливи изключения, които се срещнаха в живота ми. Ето защо, на няколко пъти се изравняват по тези отклонения. Всичко това, което виждаме в Пушкин; все пак трябва да се отбележи и приликата на героя ми Chap. "Евгени Онегин" с леко скица на графиката в историята "Beppo"; това е "палавник, свикнали с шумен да живеят богато брой, Мота купчина пари. Учи музика и танци и френски лекомислено се каже". Трябва ли да се закрие с тези стихове сложи Пушкин: "Той е абсолютно може да говори френски и пише лесно мазурка танцуваха и се поклони на спокойствие." В четвъртия куплет 1 песента "Евгени Онегин", изразявайки мечтата да види Италия, за да чуят "на езика на Петрарка и Любовта", говори за езика ", каза ми знак Като горд лирата на Албион той, това е моят дом." Печат Пушкин каза за сходство аз песента на "Евгени Онегин" с "Beppo"; в писма до приятели, по време на създаването на тези стихове, той ги привлича най-вече с "Дон Жуан", за да го кажем направо, той пише роман в стихове като "Дон Жуан" и поставиха под въпрос възможността за отпечатване на този роман, написан тъй като след това като че ли "стихове може би по-свободни строфи на Дон Жуан". В разгара на работата си Пушкин поразен от трагичната смърт на Байрон. В паметта му, посветена на стихотворението "На море", той безцеремонно го нарича "началника на нашите мисли"; в очите му, е певица ", оплакваха свобода."
Академично издание на речника ФА Brockhaus и IA Ефрон. - S.-Pb. Brockhaus-Ефрон. 1890-1907.
Свързани статии