Предговора на издание 1934

Миналата пролет, отидох покрай ябълков цвят, а в долния клон видя голяма котка. Той измяука жално затова спря и попита какво не е наред с него.

- Да, това е, нали знаете, какъв бизнес - кажи ми котка. - Само че аз съм тук, на един клон, той заспа. Аз не знам как се е случило, но когато се събудих, се оказа, че мустаците ми болка кора. И аз седя, дори се страхуват да се движат главата ми: първо, че боли, а след това - че и с нетърпение, мустаци ще излизам.

За да освободите котката, аз трябваше да стоя само на пръсти и внимателно отлепете задната кора, която аз веднага го направих. Огромната котка, горд с красивата си мустаци, беше много доволен. Razmurlykavshis, той каза:

- Ти си бил добър към мен, и аз трябва да ви благодаря достатъчно. Вие търсите нещо?

- Вие сте се познае котката. Само че няма да се намери.

- Имам нужда от една забавна история за деца. Но това е нещо, което не иска.

Тук котката е много важно и изви гръб и се усмихна мустаците си, той каза:

- Имате нужда от приказка? Така че аз знам цялата им залив. Просто слушате.

Седнах под едно ябълково дърво, и котката ми каза, истории, които само той знаеха какво се е случило, защото те са животни, които живеят в квартала, и две руси момичета - приятелите му.

Тези приказки за мъркане на котка сега и ще прочетете, аз се промени в тях нямаше нищо. Моят приятел котката смята, че те са за деца, които все още са на възраст, когато те осъзнаят, животните и да говоря с тях.

- И още нещо - ми каза котката. - Аз също имам други такива смешни истории, няма да има нови. Вие искате да ги знаем - дойде тук една година по-късно, когато отново на ябълков цвят, и същият този клон и ти ще ме намерят.