Кой и защо ги нарича "залп" - не е известно. Може би, защото снимките, издълбани върху варо борда (и вар тогава наречена лико), може би, защото те ги продават на лико кутии Ofen-Korabeynikov, или, според традицията Москва, всичко отиде на Лубянка - на улицата, на която те са живели майстор Lubkov производство.
Lubok - това гравиране или отпечатване на хартия, получена от дървени камбанарии, дъна. Първоначално снимките са черно-бели и са били използвани за украса на кралските палати и болярин, но по-късно тяхното производство е станало по-широко разпространени и имат цвят. Черно-бели разпечатки боядисани заек лапи жени от Москва и Владимир. Често тези популярни щампи бяха като модерна оцветяване на малко дете, тромава, прибързано, нелогично цвят. Въпреки това, има и много снимки, които учените смятат, особено ценни, говорим за вродено чувство за цвят художници, което им позволи да създадат неочаквани комбинации, пресни невалидни, задълбочен, подробен оцветяване и затова уникален.
Субекти на фолк картина е много разнообразна, която да обхваща теми религиозни и морализаторски, народни епоси и приказки, исторически и здраве, винаги придружени от поучителен или закачлив текст разказва за нравите и начина на живот на това време, съдържащ народната мъдрост, чувство за хумор, а понякога и умело прикрити брутални политически сатирата.
Тя се е променило с течение на времето и популярна техника за печат. През 19-ти век започва рисунка не се направи в дървото и метал, който ви позволява да създадете по-грациозни майстори работят. Променени цветове популярни щампи, стават по-ярки и по-богати, често се превръща в една фантастична, неочаквано бунт на цветовете. За дълго време, популярни щампи са духовната храна на прости, работещи хора, източник на знания и новини, вестници са много малко, а шината е бил популярен, евтини, и се разпространяват в цялата страна, преодоляване невъобразими разстояния. До края на евтини популярен творчеството на век се изчерпа - има нови снимки, произведени в заводите.
Българската шина - творение на безименни народни майстори. Бързо развиващият се под стигмата на посредственост и лош вкус, белязана от високо образовани част от българското общество, днес тя е призната като особена ценност, е предмет събиране и внимателно проучване на много учени, не само в България, но и в други страни, като полагащото му се място по стените на музеи на изкуството заедно творби на големите майстори минало.
Свързани статии