ПредишенСледващото

-Новите мнения за книгите,

Невероятна книга. Не ми харесва само на нацистите.

Четох всичките си книги! Велик човек, коренно промени живота ми.

Полезна книга. Жалко е, че малцина български тези, които четат.

Библиотека страст - Debra Cowan с р

произволни продукти

Искам да обърна звезди
За да се конкурира с небесата.
След това се направи слънчева
Тя ще бъде с теб,
След това направи nebo-
Синьо, толкова много,
И разбира се, ние се нуждаем от вятъра,
Cloud шофиране на открито.
След това направи камък
Как ме хвърли в гърба,
След това направи zimu-
Такова тъжно psevdokartinu. >>

Вие искате да има вашия продукт или любимото си стихотворение се появи тук? добавете го!

- Това беше последната степен на унижение - да говори с човека, който никога след една нощ на любовта, не погледна към нея, как тя го иска.

Тя мълчаливо изчака отговора му. Болеше да диша, краката му няма да й се подчиняват. Тя не можеше да донесе Cabot вярвам в това, което съм мислил за това, а не за Робърт, когато те са се обичали. Чувстваше се като попадне в някаква празнота, стаята плуваше пред очите й. Тя не можеше да направи крачка.

Той се обърна към нея, но тя не прави разлика лицето си и извика в паника:

Той изруга на висок глас:

- Какво е това? Лягай си.

Тя поклати глава, и болка прониза тялото й. Коленете й се подкосиха и силни ръце я хванат.

- Кажи ми, че ми вярваш.

- Това е лудост - изръмжа той в ухото й. - Не казвай нищо.

- Кажи ми, - тя се призна. Void го извади, смучене в безмълвен лабиринт.

- Моля те, Лий - призна той. - Не е нужно да ...

Думите му изчезнаха в тъмнината й поглъщане.

Тя можеше да бъде убит. Тя можеше да бъде убит.

Тези думи проникнали с нея в съня си, пулсиращ, като размах на сърцето си.

Студено е. Тя беше много студено.

Лий отвори очи, опитвайки се да се определи къде се намира. Люлеещ се стол и шкафче бяха запознати с нея. Стаята беше осветена от слабата млечен сива светлина, идваща през прозореца. Тя можеше да помирише дърва в камината, но не се чувствам топлината. Тя трепереше, тя се е почувствала като болки в ставите. Опитвайки се да преодолеят ледената чудовище, тя се сви и стене от болка в ръката си. Тя отново напомни за детайлите на инцидента: ужасна криза, свиващи се панели, Джак, летящ от микробуса и падане на земята. Тя поклати глава, прогонвайки спомените и трепна от болката във врата му. Лий усети хладно и пуст.

Къде е Cabot? Това беше, че иска да се отърве от страховете си, я на топло.

Тя е почти убит, а Джак заедно. Тя се страхува от това да знае, тя се чувстваше така, сякаш някой ледени ръце, за да изтръгне гърлото й. Cabot. Къде е Cabot.

Лий изведнъж осъзнах, че той лежеше в леглото и стисна зъби и се опита да се превърне в неговата посока. Той легна до нея в дрехи, ризата му беше разкопчана и освободен от панталоните си, ръката му лежи на гърдите му.

- Cabot, - прошепна тя.

Той се размърда, но не отвори очи.

- Cabot, моля, събуди се!

Имаше нужда от неговата закрила. Само той можеше да я спаси от увлекателна неин ужас, когато осъзна, че тя почти беше казал сбогом на живота.

Той отвори очи и извърна глава:

- Лий? Е, как си? Добре?

- N-не. - Зъбите й тракаха. Тя тръгна към него, опитвайки се да покори болката да я измъчва.

Той най-накрая се събуди от сън и рязко тръгна към нея, поставяйки ръка на рамото й. Тя усети топлината на ръката си, дори и през плата на робата си. Докосна контузия нея и тя трепна §rli.

- Съжалявам - каза той сънливо, плъзна ръка надолу по ръката й и стисна ръката й.

- Ти си трепери, нека да получите друга одеяло.

- Не, остани само до мен. - Тя стисна пръстите му. - Имам нужда от теб.

- Кажи ми какво да направя за вас? Аз ще ви донесе всичко. - Той се приближи, дъх затопля ледения й буза. Той я хвана за ръката и гъсто й, покрит с одеяло, тя прибра от всички страни.

Очите му светеха като оникс, и само на тъмни кръгове издаваха умората му. Ако беше спал цял ден? Лий сложи ръка на гърдите му. Той трепна.

- Ти си всичко като парче лед. Хайде, аз ще си взема нещо. Може би горещ шоколад?

- Не трябва да, в непосредствена близост до престой. - Тя прокара ръка нагоре по ръката му Cabot нави ръкавите на ризата си. - Дръж ме, Cabot! Затоплете ме! Аз съм толкова студена и самотна.

Той се поколеба, после я прегърна и я придърпа към себе си. Тя въздъхна и сви в ръцете си, придържайки се здраво към голите му гърди и сложи крака си между краката му.

Свързани статии

Подкрепете проекта - споделете линка, благодаря!