Банките на пазара на ценни книжа се допускат:

произвежда, продава, купува, съхранява ценна книга;

инвестират в ценни книжа;

контрол на ценни книжа от името на свой клиент (доверие);

извършване на посредническа агенция () функции в продажбата на ценни книжа за сметка и от името на клиент, въз основа на договор за комисионна или агенция, т.е. действа като финансов брокер;

предоставят консултантски услуги, свързани с издаването и разпространението на ценни книжа (инвестиционни консултации);

организиране на емисии на ценни книжа, т.е. дейност като инвестиционен-постъпателно дружества;

да издава гаранции за пласиране на ценни книжа в полза на трети лица.

Съответно, банките имат право да:

инвестира в материалната портфейлите на небанковите компании (включително ефекта от осигуряване на контрол косвено чрез дъщерни предприятия);

установят инвестиционни институции небанкови;

създаде компания, специализирана в областта на счетоводството и съхранение на ценни книжа, както и изчисляването и изплащането на операции с тях (депозитар и клирингови институции);

създадат организации, които са институционални инвеститори (застрахователни дружества, частни пенсионни фондове и т.н.).

Тези дейности обхващат почти целия спектър от възможни сделки с ценни книжа за собствена сметка и за сметка на. Банката има право да ги извършва въз основа на пълен банков лиценз (и ценните книжа, които са стойностите на валутите - на базата на обмен на лиценза).

Въпреки това, централната банка има право да се установят някои кооперативни количествено ограничения на тези сделки на банките под формата на икономически стандарти: ограничава размера на валутния риск; ограничения върху използването на средства за закупуване на акции на юридически лица.

Както вече бе отбелязано, банките всъщност може да играе ролята на професионалните участници на пазара на ценни книжа - инвестиционни институции (финансов брокер, инвестиционен консултант, инвестиционно дружество). Ако банков отдел на ценните книжа, разпределени на отделния лист, привличане на средства чрез издаване на ценни книжа от името на банката и да ги преразпределя за инвестиции в ценни книжа, оборотът на средства на такъв отдел, подобни на режима, в който актът

инвестиционни фондове (с разлики в ограничения). Ако отделът обслужва основната пласиране на ценните книжа, банката е подобен на инвестиционно дружество, тъй като операцията неизбежно се стига собствени средства.

По време на работа, подобно на инвестиционния фонд, банката работи в предприятието, в нейната структура (без създаване на юридическо лице) отделен фонд на средствата, които колове (чрез издаване на сертификати за депозит и други ценни книжа) се продават на инвеститори, и привлечени средства ще бъдат инвестирани в ценни книжа, (за по-голяма получаващи доходи и ръст на пазарната стойност).

Банките могат да създадат инвестиционни институции. Много от съществуващите инвестиционни фондове се основават на капитала на банките (преки инвестиции или инвестиции от банки под контрола на предприятието, на участието на лица, свързани с банки). инвестиционни развитие институции под техен контрол - един вариант на политика на банките на пазара на ценни книжа.

Уникалността на състоянието на банките, както и че те може да поеме функцията за управление на активи на ценните книжа в портфейла на инвестиционните институции, небанкови, като по този начин да ги включи в своята сфера на влияние.

Банките могат да установят фондови борси, като създава за себе си на нови пазари за търговия с ценни книжа.

Банките могат да бъдат учредители на институционални инвеститори, т.е. организации, които поради естеството на дейността им са постоянни и значителни парични средства и са в състояние да инвестират в портфейл от инвестиционни ценни книжа. Главно те включват договорни спестовни институции (застрахователни дружества, частни пенсионни фондове), както и средства, благотворителни и други със специално предназначение. С участието си в създаването на институционални инвеститори, банки, от една страна, да получават допълнително натрупване на средства канал от друга - да се разшири портфейла си за управление на операциите на клиентите.

Банките без ограничения могат да служат като специализирани приложения за регистрация, съхраняване и изчисления (плащания) за ценни книжа. Те имат право да влиза в споразумения ареста, договори за банкови сметки за поддръжка на инвестиционни институции небанкови (най-вече като депозитарна за инвестиционните фондове).

Разбира се, банките могат да действат като емитентите и инвеститорите; като такива те работят без ограничения. Особеността на ситуацията (и предимството) на банките в които те имат свои собствени ценни книжа, които не могат да издават всяка друга финансова институция - чекове, депозитни и спестовни сертификати.

Като банките емитенти могат да извършват операции sekyrritizatsii дълг (продажбата им под формата на ценни книжа).

Голям универсална банка провеждане умерено агресивна политика на пазара на ценни книжа, ще има много разнообразна структура и борсови сделки неминуемо ще формират около тях (и под неин контрол) на финансовата група, специализирана в работа с ценни книжа.

В общи операции на банките с ценни книжа, те могат да бъдат класифицирани по различни критерии (критерии), както следва: активни, пасивни; склад, търговски; издаване, търговия, съхранили, гаранция, доверие, ипотека; собствен клиент.

Основните цели на дейността на банките на пазара на ценни книжа са: да се привлекат допълнителни средства чрез издаване на ценни книжа за традиционно-налното кредит и сделки за уреждане и плащане; печалба от собствена правителствени инвестиции в ценни книжа, дължащи се на лихвите, изплатени от банката и ди-videndov и развитието на пазарната стойност на ценните книжа; печалба от Predosa-tavleniya услуги, свързани с ценни книжа; разширяване на обхвата на влияние на банката и да привлече нови клиенти, като участва в капитала на предприятия и организации (чрез участието им в портфейлите на ценни книжа), институцията podkon контрол един от финансови институции; достъп до ограничените ресурси чрез ценни книжа, които дават това право и да стане собственост на банката; подхолдинг на необходимия резерв ликвидност.

Банките, избирайки РЦБ като оперативен пространство, трябва да вземат предвид, че това mnogotovarny пазар с висока степен на взаимозаменяемост на продукти, на пазара на базата на голям разход на неговите инфраструктурни оператори на пазара с изтънчен информационните технологии, въвеждане на интензитети технически средства и скъпи специалисти. Това е пазар с висока степен на откритост и конкуренция. И най-накрая, тя е на пазара с масовия потребител, максималната диференциация на финансовите потребности и финансово клиентела на чл.