Последно студена връзвам на земята. Зимата не иска да си тръгне. Тя се бори упорито. А малко повече време, тя не е имала, както винаги малко. Малко студ там, малко сняг тук и тя щеше да се успокои. Но пролетта е оставена да се направи една последна стъпка.
Хората са знаели за него и да го посрещна. Те организираха грандиозни празненства с танци и палачинки. Пищно облечени, те изпълниха малката площ. На ръба на площада е нараснал старо дърво. Беше висок и силен. Но дори и без да го погледна мъчно за нея ареолата на листата. Голи, тъмни настръхна клонове в различни посоки, те са също така в очакване на пролетта, както и на всички наоколо.
Ангел седна на един дебел клон на дърво и погледна към мястото, където хората се разхождаха и бълбукащи с живота. Сгъваема бели крила зад гърба, той просто седеше и си поприказва във въздуха с голи крака надничат изпод робата си.
Тънък черна сянка хвърли надолу цевта. Тя се качи на бума, който седеше на ангела. Меки лапи тихо стъпва върху тях клон на дърво.
- Нямам нищо против? - Кат кимна към празния седалката до Ангел.
- Аз питам. - Ангел наведе малко встрани.
Котка и пристъпи внимателно, седна на един клон. Завъртя дългата си черна опашка и започна да ги въртят игриво от страна до страна. Днес, тя определено е в добро настроение, защото тя бе уловена най-много две мишки, и поради това не трябва да прекарат нощта гладен.
- Какво е интересно? - попита Кат, гледайки хората бягат по-долу.
- Абсолютно нищо. - Спокойно отговори ангелът.
- Да. - каза котката сякаш знаеше нещо изключително важно.
Те млъкна. От небето до земята отлетя огромни остриета снежинки. Те кръг във въздуха по някакъв странен танц, бавно падане на земята, където те са били в очакване на неизбежната смърт.
- Сняг. - заяви котката. Тя тръсна глава, за да не се превърне в снежна преспа.
- Приближете се. - ангел разпространява крилата си, и котката се скри под един от тях.
Тя изведнъж се чувствал толкова комфортно и добре, че тя дори започна да мърка тихо. Беше много приятно да седи, облегнат на чието топла страна. Котката живееше сам. Тя не беше като у дома си и лицето, на което можеше да се гушкаме по този начин. Не че това не е достатъчно, за да си, но тази вечер всеки иска малко любов.
Хората се втурнаха надолу по стълбите, за да се прибера вкъщи. Те избягали в различни посоки, като се закриваше от суграшица.
Бързо стана тъмно и само светлина, идваща от прозорците, но пълната луна осветяваше улицата.
- Вие чакате нещо? - На въпрос котката, гледайки нагоре към небето.
- Това не изглежда. - Ангел сви рамене.
Те седяха още. Държава Фирма ангел, черна котка и зимата. Всяка мисъл му. Cat мечтаете за вкусна риба, или в най-лошия анемичен врабчето, Ангел мислех за това как красивата на света през зимата, и съвсем малко съжалявам, че тя е към своя край и през зимата, разбира се, да споделят чувствата си.
На дъното все още тлее чучело на карнавал. Колко сняг не се опита, той никога не успя да загасят всички жарава. Най-устойчиви и след това се заравят червени искри в нощта.
- Какво е да бъде един ангел? - Не можа да устои Cat.
- Не знам. Нямам нищо за сравнение. Никога не съм се опитал да бъда някой друг. - Разпознаване на Ангел.
- Е, може би, да е в състояние да лети. - замечтано опъната кат. Тя се представяла в движение хваща самонадеян гълъби и лицето й се появи блажена усмивка.
- И това, което трябва да бъде една котка? - На свой ред попитах ангела.
- Уау. Можете да живеят щастливо и правя каквото дойде в главата си.
Ангел кимна и отново спря.
Както внезапно, както и отиде, снегът е приключила. Кат знаеше, че вече може да се измъкне изпод крилото на един ангел, но тя не искаше. Тя започна да се измие, внимателно се преструваше, че не забелязва този факт.
- Не усещаш ли тъжна? - Изведнъж попита ангелът.
- Не. - Кат изсумтя, с което се отхвърля предложението му. - Имам всичко, което ми трябва. Аз самият произвеждат храната си сами, аз знам едно място, където можете да спите и топлина. Аз отивам там, където искам.
- След това, разбира се. - Съгласен Ангел.
Котка, объркани от такива разговори своя страна е най-накрая дойде, и се отдалечи от Ангел. Бели криле отново със сключени зад гърба си и висяха безжизнено тежест.
- И това, което ти е името? - Любопитен ангел.
- Cat.
- Просто Cat и всичко? - Изненадан Ангел.
- Имате ли нужда от нещо друго? - Izumi Cat.
- Може би това е достатъчно. - Трябваше да призная, Ангел. Въпреки, че той, че това е много тъжно, не да има име и да бъде просто една котка.
- Късно е. - След известно време, каза Ангел.
Котката го погледна за първи път.
- Ти трябва да? - Melancholy попита тя.
- Да. - Ангел кимна.
Cat въздъхна.
- И все пак пристигане? - попита тя с надежда.
- Аз ще ви посети, ако искаш.
Горд Cat не каза нищо.
- Е, аз ще отида. - Ангел роза.
Котката гледах как ангелът се носеше бавно по небето, докато, докато той изчезна от погледа. За първи път, тя се е почувствала някой трябва. Просто мисля, че ще я посети. Кат се усмихна на себе си и се протегна тялото му. Тя беше щастлива и дори не знаят, че един ангел летеше към нея. В крайна сметка, на Ангелите в ред и трябва да направите, всеки малко по-щастливи. Дори и да сте само една черна котка.
Красива, светъл, добър карта. Малко тъжно.
Така че аз исках да бъда котка и pomurlykat ангел под крилото.
Свързани статии